РАЗКИПЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкипя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разкипя̀л се, -а се, -о се, мн. разкипѐли се, св., непрех. 1. За течност — започвам силно да кипя. Той [дядо Ицо] знае да направи суджуци .., та като ги припечеш само край огъня, па се разкипи, разкипи по них мазнината, да ядеш, па и пръстите си да оближеш! М. Георгиев, Избр. разк., 246.
2. Прен. За чувства, преживявания и под. — започвам да се проявявам с много голяма сила, буйно; разбушувам се. Нилов забеляза в Галиановите писма признаци на разстроена мисъл, на болно и разкипяло въображение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 70. Любовта притъпява разума, разкипяват се чувства и страсти, чувстваш се щастлив.